Диагноза отвън: липса на кадри, на инвестиции и дигитализация в здравната система
Увеличете предварителната защита, профилактиката и достъпа до новаторски лечения, съветват посланиците на Съединени американски щати, Германия и Швейцария
България е изправена пред ниско равнище на здравни вложения, незадоволително фрагменти в бранша на опазването на здравето, слаба цифровизация и неустойчиво финансиране на здравното обезпечаване. Тази диагноза на здравната система у нас сложи Лука Чичов от Американската комерсиална камара на форума “За по-устойчива здравна система на България ” в четвъртък.
Организатори на събитието бяха Американската, Германо-българската и Българо-швейцарската комерсиална камара. Гости бяха посланиците на Съединени американски щати Кенет Мертен, на Германия – Ирене Мария Планк, и на Швейцария Раймунд Фурер.
По данните, показани от Чичов:
Българските пациенти постоянно заплащат съвсем половината от здравните услуги и това е най-високото равнище в Европейски Съюз. Средната дълготрайност на живота е 75 година у нас при 81 година в Европейски Съюз. Висока детска смъртност и високи разноски за здраве по отношение на приходите на българите
От камарата приканват за повече вложения в опазването на здравето, понижаване на % на доплащането от страна на пациентите, основаване на
фонд, който да подпомага иновациите,
както и явен проект с задачите и целите на бранша до 2025 година
“Ако желаеме смяна в резултатите, би трябвало да променим системата ”, съобщи проф. Рифат Атун от Harvard School of Public Health. Цитирайки известния физик Алберт Айнщайн, проф. Атун уточни още, че “не можем да разгадаем проблемите си със същото мислене, с което сме си основали ”. Според професора от основно значение за подобряването на опазването на здравето е цифровата му промяна, университети и научноизследователски организации би трябвало да проработят дружно, като по-късно нововъведенията от труда им да бъдат приложени на процедура в лечебните заведения.
“Има изключителни нововъведения, само че от време на време те оставят незабелязани, скрити ”, добави той и прикани за по-бързото им внедряване. Професорът разяснява и отрицателните трендове в страната, като се базира на данни от Евростат, в които България е трета по смъртност от болести, които могат да бъдат лекувани, както и в челните позиции по отношение на смъртността от заболявания, които могат да бъдат предотвратени.
“САЩ е стратегически сътрудник на България за основаването на дейно опазването на здравето ”, посочи посланикът на Съединени американски щати у нас Кенет Мертен. Според него е “необходимо да подсигуряваме на хората достъп до висококачествено опазване на здравето ”. Допълни, че Държавният департамент е основал ново Бюро за здравна сигурност и дипломация. Това е знак, че тясното съдействие с нашите сътрудници и съдружници в здравната сфера е приоритет за Съединени американски щати. Включително и с България, с цел да ѝ помогнем да усъвършенства политиката си в региона на опазването на здравето.
Превенция, цифровизация и досегаемост до здравни услуги са основните фактори в устрема за по-устойчиво и дейно обучение, съобщи и посланикът на Швейцария Раймунд Фурер. Той бе безапелационен, че “превенцията е по-добра от лекуването ”, като изясни, че се застъпва за тактиката за по-здравословен метод на живот, защото това с изключение на добра процедура има и капацитета да понижи разноските в здравната система. Допълни, че Швейцария се пробва да предизвиква здравната просвета изключително при младите, а това е и верният път за България.
Спрямо нововъведенията дипломат Фурер счита, че “дигитализацията е на всички места, по тази причина би трябвало да се възползваме от нея ”, като предизвикването обаче е “намирането на верния метод тя да бъде употребена, като в същото време се зачитат персоналните данни ”. Посланикът показа и данни за страната си – Швейцария употребява 15% от своя Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, което е нарастване с цели 5% за десетилетие.
За нуждата от промяна във фармацевтичния бранш освен в България, само че и в цяла Европа приказва посланикът на Германия Ирене Мария Планк. Според нея европейското общество разбра какъв брой е значим секторът по време на пандемията от COVID-19 и по какъв начин би трябвало да разчита на вътрешно произвеждане, вместо доставки от трети страни, като загатна за предлагането на Белгия за значимите медикаменти.
То се състои в това основни лекарства и препарати да се създават вътре в Европейски Съюз, “което ще понижи зависимостта ни от огромни производители отвън Европа, да вземем за пример Индия и Китай ”. Посланичката прикани държавното управление ни да влага в такава тенденция, както и за въвеждането на повече технологии.
Според шефа на “Информационно обслужване ” Ивайло Филипов в страната би трябвало да има ясна тактика за дигитализацията в идващите 5 година Той уточни, че все още в Националната здравна система (НЗИС) попадат
376 лечебни заведения, 11,5 хиляди лекари, 5884 зъболекари,
1033 лаборатории, както и 4148 аптеки, като остава единствено да се направи връзката със застрахователите, с цел да имат и те достъп до информацията. Филипов уточни, че системата ще претърпи усъвършенствания, включително промени и в профилираната система за следене на медикаменти – СЕСПА, онкорегистър, както и раздели за предварителна защита и профилактика.
Проф. Хинков: Поведението влияе 40% на демографските показатели
С думата фрагментация здравният министър проф. Христо Хинков разказа положението на здравната система у нас. “Имаме фрагментация на всички равнища - лековит развой, изписването на медикаменти ”, разяснява той по време на конференцията за по-устойчива здравна система у нас.
Според него точно поради тази фрагментация не може да забележим какъв брой сме напреднали в някои сфери на опазването на здравето. Ще разберем, че по никакъв начин не сме зле, съобщи Хинков. Колкото и да подобряваме здравните системи, в случай че не стартираме с промоцията на здраве, здравословен метод на живот, в никакъв случай няма да реализираме тези резултати, които желаеме, съобщи министърът.
По думите му демографските индикатори се въздействат от към 10% от здравната система, 40% има значение персоналното държание, 40% - икономическите фактори, още 10% околната среда и наследствеността.
“Много сме мощни в говоренето, в революциите на маса, само че изгубваме тази сила в приказки, а не в дейности ”, съобщи ръководителят на здравната комисия в Народното събрание проф. Костадин Ангелов. Не считам, че имаме постоянна екосистема - най-много е поради непрестанните промени и неналичието на непоклатимост. Винаги приказваме каква би трябвало да е системата, по какъв начин ще я създадем по-добра, само че не виждам резултати. С доста висока смъртност сме. Нещо не вършим както би трябвало. Фокусът би трябвало да е този - да променим тези базисни резултати, изясни Ангелов.
България е изправена пред ниско равнище на здравни вложения, незадоволително фрагменти в бранша на опазването на здравето, слаба цифровизация и неустойчиво финансиране на здравното обезпечаване. Тази диагноза на здравната система у нас сложи Лука Чичов от Американската комерсиална камара на форума “За по-устойчива здравна система на България ” в четвъртък.
Организатори на събитието бяха Американската, Германо-българската и Българо-швейцарската комерсиална камара. Гости бяха посланиците на Съединени американски щати Кенет Мертен, на Германия – Ирене Мария Планк, и на Швейцария Раймунд Фурер.
По данните, показани от Чичов:
Българските пациенти постоянно заплащат съвсем половината от здравните услуги и това е най-високото равнище в Европейски Съюз. Средната дълготрайност на живота е 75 година у нас при 81 година в Европейски Съюз. Висока детска смъртност и високи разноски за здраве по отношение на приходите на българите
От камарата приканват за повече вложения в опазването на здравето, понижаване на % на доплащането от страна на пациентите, основаване на
фонд, който да подпомага иновациите,
както и явен проект с задачите и целите на бранша до 2025 година
“Ако желаеме смяна в резултатите, би трябвало да променим системата ”, съобщи проф. Рифат Атун от Harvard School of Public Health. Цитирайки известния физик Алберт Айнщайн, проф. Атун уточни още, че “не можем да разгадаем проблемите си със същото мислене, с което сме си основали ”. Според професора от основно значение за подобряването на опазването на здравето е цифровата му промяна, университети и научноизследователски организации би трябвало да проработят дружно, като по-късно нововъведенията от труда им да бъдат приложени на процедура в лечебните заведения.
“Има изключителни нововъведения, само че от време на време те оставят незабелязани, скрити ”, добави той и прикани за по-бързото им внедряване. Професорът разяснява и отрицателните трендове в страната, като се базира на данни от Евростат, в които България е трета по смъртност от болести, които могат да бъдат лекувани, както и в челните позиции по отношение на смъртността от заболявания, които могат да бъдат предотвратени.
“САЩ е стратегически сътрудник на България за основаването на дейно опазването на здравето ”, посочи посланикът на Съединени американски щати у нас Кенет Мертен. Според него е “необходимо да подсигуряваме на хората достъп до висококачествено опазване на здравето ”. Допълни, че Държавният департамент е основал ново Бюро за здравна сигурност и дипломация. Това е знак, че тясното съдействие с нашите сътрудници и съдружници в здравната сфера е приоритет за Съединени американски щати. Включително и с България, с цел да ѝ помогнем да усъвършенства политиката си в региона на опазването на здравето.
Превенция, цифровизация и досегаемост до здравни услуги са основните фактори в устрема за по-устойчиво и дейно обучение, съобщи и посланикът на Швейцария Раймунд Фурер. Той бе безапелационен, че “превенцията е по-добра от лекуването ”, като изясни, че се застъпва за тактиката за по-здравословен метод на живот, защото това с изключение на добра процедура има и капацитета да понижи разноските в здравната система. Допълни, че Швейцария се пробва да предизвиква здравната просвета изключително при младите, а това е и верният път за България.
Спрямо нововъведенията дипломат Фурер счита, че “дигитализацията е на всички места, по тази причина би трябвало да се възползваме от нея ”, като предизвикването обаче е “намирането на верния метод тя да бъде употребена, като в същото време се зачитат персоналните данни ”. Посланикът показа и данни за страната си – Швейцария употребява 15% от своя Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, което е нарастване с цели 5% за десетилетие.
За нуждата от промяна във фармацевтичния бранш освен в България, само че и в цяла Европа приказва посланикът на Германия Ирене Мария Планк. Според нея европейското общество разбра какъв брой е значим секторът по време на пандемията от COVID-19 и по какъв начин би трябвало да разчита на вътрешно произвеждане, вместо доставки от трети страни, като загатна за предлагането на Белгия за значимите медикаменти.
То се състои в това основни лекарства и препарати да се създават вътре в Европейски Съюз, “което ще понижи зависимостта ни от огромни производители отвън Европа, да вземем за пример Индия и Китай ”. Посланичката прикани държавното управление ни да влага в такава тенденция, както и за въвеждането на повече технологии.
Според шефа на “Информационно обслужване ” Ивайло Филипов в страната би трябвало да има ясна тактика за дигитализацията в идващите 5 година Той уточни, че все още в Националната здравна система (НЗИС) попадат
376 лечебни заведения, 11,5 хиляди лекари, 5884 зъболекари,
1033 лаборатории, както и 4148 аптеки, като остава единствено да се направи връзката със застрахователите, с цел да имат и те достъп до информацията. Филипов уточни, че системата ще претърпи усъвършенствания, включително промени и в профилираната система за следене на медикаменти – СЕСПА, онкорегистър, както и раздели за предварителна защита и профилактика.
Проф. Хинков: Поведението влияе 40% на демографските показатели
С думата фрагментация здравният министър проф. Христо Хинков разказа положението на здравната система у нас. “Имаме фрагментация на всички равнища - лековит развой, изписването на медикаменти ”, разяснява той по време на конференцията за по-устойчива здравна система у нас.
Според него точно поради тази фрагментация не може да забележим какъв брой сме напреднали в някои сфери на опазването на здравето. Ще разберем, че по никакъв начин не сме зле, съобщи Хинков. Колкото и да подобряваме здравните системи, в случай че не стартираме с промоцията на здраве, здравословен метод на живот, в никакъв случай няма да реализираме тези резултати, които желаеме, съобщи министърът.
По думите му демографските индикатори се въздействат от към 10% от здравната система, 40% има значение персоналното държание, 40% - икономическите фактори, още 10% околната среда и наследствеността.
“Много сме мощни в говоренето, в революциите на маса, само че изгубваме тази сила в приказки, а не в дейности ”, съобщи ръководителят на здравната комисия в Народното събрание проф. Костадин Ангелов. Не считам, че имаме постоянна екосистема - най-много е поради непрестанните промени и неналичието на непоклатимост. Винаги приказваме каква би трябвало да е системата, по какъв начин ще я създадем по-добра, само че не виждам резултати. С доста висока смъртност сме. Нещо не вършим както би трябвало. Фокусът би трябвало да е този - да променим тези базисни резултати, изясни Ангелов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ